Националният природонаучен музей при БАН
и
Свободно поетическо общество
Ви канят на представянето на
книгата на Зорница Гъркова
“Sub Specie Lucis. От гледна точка на светлината”.
Заповядайте на 1 октомври, от 18 часа, във фоайето на първия етаж, бул. Цар Освободител 1.
„Sub Specie Lucis. От гледна точка на светлината“ събира на своите 40 страници 22 фотографии на цветове от различни растения, които бяха част от дебютната фотографска изложба на авторката Зорница Гъркова (Гръмкова). Съществена част от сборника, който свободно може да се нарече и фотографски албум, са текстовете – откъси от романа „Стъкленицата“, чието издаване все още предстои. Тези фрагменти от писма проследяват пътуванията на героинята на романа Клара по дирите на образци от растението сагова палма на Ууд (Encephalartos woodii).
Саговата палма на Ууд е обявена за изчезнала в дивата природа след като е била открита за пръв път и описана от ботаника Джон Медли Ууд през 1895 г. Днес ботаници от цял свят търсят женски екземпляри, за да запазят вида, от който е останало само едно мъжко растение, съхранявано първоначално в ботаническите градини Дърбан в Южна Африка и размножавано чрез резници. По света съществуват над 500 екземпляра от вида, всички те клонинги на мъжкия екземпляр. За биоразнообразието това означава, че видът не може да бъде продължен поради липсата на женски екземпляри от растението. Това превръща саговата палма на Ууд в най-самотното растение по света и е чудесна алегория за човешкото състояние и човешките отношения в един все по-глобален консуматорски свят.
Светлината във фотографиите и светлината в текстовете осветяват различни растения и гледната точка към тях на различни култури, изгубили връзката си с растителния свят, който дава на човечеството и храна, и светлина, и влага, а и, не на последно място, достъп до началата на живото, на границата, на която го показват и фотографиите – между тленното и нетленното, на ръба на възможността за продължаване на живота, защото тъкмо цветовете на растенията, които съзерцаваме и колекционираме с такава жар през цялата човешка история, са и органите, чрез които те се размножават наистина и обменят генетичния си материал, за да продължат да еволюират и да се адаптират към промените в околната среда.
|
